нерешѝтелен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който не проявява решителност, твърдост; несмел. Милан мълчеше все така замислен и нерешителен. Хар. Русев. 2. Който не изразява, не отразява решителност, твърдост; несмел. Речта му стана нерешителна, несамоуверена. Вазов. Чу се отвън шум от бавни, тежки и нерешителни стъпки. Влайков.
|