несамостоя̀телен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който се влияе от другите, не действа самостоятелно. Несамостоятелен човек. 2. В който няма самостоятелност, който не е самостоятелен. Несамостоятелен характер. Несамостоятелно решение. Несамостоятелно мнение.
|