несвèстен, несвя̀стна, несвя̀стно, мн. несвèстни, прил. 1. Който не е в пълно съзнание. Той, може би, искаше да я успокои, да обясни, но той беше несвестен: не виждаше нищо, не разбираше нищо. Г. Райчев. 2. За думи, говор, вик и др. ‒ който се изрича, извиква не в пълно съзнание; несвързан. Грижните съседки / около нея шетаха, а тя / безпаметна се мяташе в леглото, /нашъпнувайка с устни загорели / несвестни думи. П. П. Славейков. Ужасни пъшкания, вик несвестен / далеч огласят снежний пущинак / в премрежения ден. К. Христов. Несвестни бълнувания. 3. Прен. Буен, луд, яростен. Вият се облаци черни, / вихрена буря се кани; / ... / По-скоро шеметни бури, / по-скоро вихри несвестни! Π П. Славейков. Кумири нови дигах, / руших и дигах пак, / но щастье не достигах / в несвестния си бяг. Вазов.
|