несвъ̀ршен, -а, -о, прил. Който не е свършен; незавършен. И те (тополите), прегърнати с треперещи листа, / си излеком мълвят... за свидна ли мечта, / или несвършени нощешни разговори ‒ / кой знай! П. П. Славейков. □ Минало несвършено време (грам.) ‒ глаголно време за означаване на действие, което е започнало преди момента на говорене и още не е завършило. Несвършен вид (на глагола) (грам.) ‒ вид на глагола, който определя действието откъм неговата вътрешна незавършеност, независимо от неговото място във времето.
|