несдъ̀ржан, -а, -о, прил. Който не може да се сдържи, спре; неудържим. И дълго тъй останах аз в мълчание, / без сълзи на очи, в сърце без мощ, / но изведнъж несдържани ридания / смутиха нежната спокойна нощ. К. Христов. Една жена при всеки глух гърмеж / избухваше в несдържан горък плач. Смирненски. Така беше смешен Стоян Глаушев и с новия си чорбаджийски кюрк ‒ весел, несдържан в радостта си, със зачервено младежко лице. Дим. Талев.
|