нескончàем, -а, -о, прил. (рус.). Остар. Книж. Който няма край, който е много дълъг или много продължителен; безконечен, безкраен. Седиш ти и чакаш; а времето се не минува, часовете ти се струват години, нощта ‒ нескончаема, цял век. Влайков. Той дълго очаква края на нескончаемия летен ден. Хар. Русев. Нескончаеми ръкопляскания.
|