неспѝрен, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който е без спиране, без прекъсване; безспирен, непрекъснат. Ние се носехме между двете зелени урви,... сред неспирната гръмлива песен на Рила. Вазов. Мегданът се задръсти от народ. И всред шума, всред неспирната глъч от препирни и коментарии, прозвуча високо, но сякаш из чуждо гърло, гласът на Игната. Г. Караславов.
|