неспокòен, -òйна, -òйно, мн. -òйни, прил. 1. Който се безпокои за нещо, който не е спокоен; безпокоен, развълнуван. И все пак те бяха неспокойни и плахо се оглеждаха наоколо. Йовков. Два едри черни коня лъщяха на слънцето, живи, неспокойни. Йовков. Лепо стоеше неспокоен като на тръни. Елин Пелин. || Тревожен. Цвета го чакаше неспокойна, с лоши предчувствия. Елин Пелин. Ама все бе и някак неспокоен. Внезапното излизане на кмета го тревожеше. Влайков. 2. Който е изпълнен с безпокойство, в който няма спокойствие; безпокоен. Първата нощ мина в неспокоен сън ‒ Митко често се събуждаше и се вслушваше в шумоленето на гората. М. Марчевски. Мина тъй, в мир, любов и радост доста време. Султана беше доволна от новата си снаха, макар сърцето ѝ да оставаше все неспокойно. Дим. Талев. Неспокойни мисли. || Който изразява безпокойство или който е израз на безпокойство, вълнение, тревога. Райко Вардарски се спря пред заключената църковна врата, огледа се, сякаш търсеше някого, сетне започна да се разхожда нагоре-надолу пред самата църква и стъпките му кънтяха в тишината бързи, неспокойни. Дим. Талев. Главата ѝ (на птичката) е малко продълговата и доста едра, клюнът силен и заострен, погледът жив и неспокоен. Ем. Станев. Неспокоен вид. □ Неспокоен дух ‒ за човек, който вечно се стреми към нещо ново. Неспокойна съвест ‒ гузна, нечиста съвест. Неспокойно време ‒ време, изпълнено с размирици; размирно време.
|