неспосòбен, -бна, -бно, мн. -бни, прил. 1. Който не притежава нужните качества за извършване на нещо или не умее да направи нещо; негоден, некадърен. || Който е лишен от способности; бездарен. Неспособен артист. Неспособен музикант. 2. Който не е в състояние, не може да направи нещо. Честен до крайност, но с характер упорит, неспособен за подмилкване пред началството, той и не беше му спечелил благоволението. Вазов. Този човек е неспособен на подлост. Той е неспособен за жертви. Неспособен за работа. Неспособен за действие.
|