несправедлѝв, -а, -о, прил. 1. Който не проявява справедливост. Старата не я обвини направо, но Ния почувства укора в думите ѝ... Защо, какво бе направила? Старата бе несправедлива и я засегна болезнено. Дим, Талев. 2. С който се нарушава справедливостта; който противоречи на справедливостта, правдата. Несправедлива присъда. Несправедлива критика. Несправедливо обвинение.
|