несрèтен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Диал. Който има зла, лоша съдба, комуто не върви в живота; нещастен, злочест. Живот тегло без край се ниже: / несретен скитник съм в света. Ц. Церковски. Най-сетне ти се връщаш, блуднице несретна, / с наведена глава ‒ / при мене, тук, в самотност неприветна. Яворов. Несретен живот.
|