несрèтник, мн. -ци, м. Диал. Несретен човек, нещастник. Те бяха десетина несретника, ближни по съдба и ратайска участ. Ц. Церковски. Знам, целий свят да викне против мене, / едничка ти (майко) не ще повярваш, че твоето дете... / е станало несретник, скитник, празен ветрогонец. Багряна.
|