нестрòен, -òйна, -òйно, мн. -òйни, прил. 1. Който не е подреден; безреден, разбъркан. Запасните се събираха по мегданите а тръгваха към гарата. Това беше нестройно и объркано шествие. Йовков. 2. За звукове, говор и под. ‒ който е лишен от стройност, от благозвучие; неблагозвучен. Целият кър беше затихнал вече, чуваше се само глухото бучение на улеите от близките воденици и нестройното, пронизително крякане на жабите. Г. Караславов. Нестройна глъч идеше само от кафенето на бай Добри. Ст. Чилингиров.
|