несъстоя̀телен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. 1. За длъжник ‒ който се намира в невъзможност да плаща. Несъстоятелен длъжник. 2. Който не е подкрепен с достатъчно доказателства; неприемлив, неоснователен, неубедителен. Несъстоятелна теория. Несъстоятелни доводи. Несъстоятелни аргументи.
|