несъстоя̀телност, -ттà, мн. няма, ж. 1. Търг. Нямане на възможност да се изплатят направените дългове. 2. Книж. Недоказаност, неоснователност, неубедителност. Не можеше изведнъж да намери думи, за да отговори на това необикновено възражение, макар че ясно чувстваше неговата несъстоятелност и парадоксалност. Влайков. □ Обявявам в несъстоятелност (някого, нещо) ‒ закривам търговска фирма, поради невъзможност да се изплатят дълговете.
|