нетлèнен, -нна, шно, мн. -нни, прил. 1. Църк. За мощи и под, ‒ който не подлежи на разлагане, на изгниване. Но раклата и мощите свещени / и хрисовулът са в подземия ‒ нетленни / и недокоснати от лют пожар. Ем. п. Димитров. 2. Прен. Поет. Вечен, траен. Пред мен животът млад разкри / нетленната си красота. Дебелянов.
|