нетърпелѝв, -а, -о, прил. 1. Който няма търпение, не може да търпи. Хората бяха сприхави, нетърпеливи. Чукаха нервно, ядяха бързо, плащаха веднага и изскачаха навън. Г. Белев. Откакто заболя, той стана още по-нетърпелив и груб с тях. Г. Райчев. 2. Който изразява нетърпение, който е изпълнен с нетърпение. Инспекторът с няколко нетърпеливи движения даде на учителите да разберат, че той е уморен от пътя, желае да си почине, и те го оставиха. Ал. Константинов.
|