неудовлетворèност, -ттà, мн. няма, ж. Остар. Отвл. същ. от неудовлетворен. Тя плака горещо над разказа на Теофила, но в тия сълзи имаше повече мъка на неудовлетвореност и на скрита завист. Ст. Загорчинов.