неудържѝм, -а, -о, прил. Който не може да бъде удържан, спрян, овладян; извънредно силен, бурен, стремителен. Въртенето расте, усилва се, става неудържимо, вихрено. Л. Стоянов. Всяко движение, всяка мимика на Какавидков бяха посрещани с бурен и неудържим смях. Г. Караславов. Неудържимо желание. Неудържим стремеж. Неудържим плач. Неудържима радост.
|