неузнавàемост, -ттà, мн. няма, ж. Книж. Само в съчет. до неузнаваемост ‒ за външен вид: променен толкова много, че не може да бъде познат. Сега градът се беше променил до неузнаваемост. Дим. Димов. Той е отслабнал до неузнаваемост: ръцете му треперят. Л. Стоянов.
|