неукротѝм, -а, -о, прил. Който мъчно може да се укроти; необуздан, неудържим, буен. Черният жребец... от ден на ден ставаше по-неукротим, по-див. Йовков. Неукротим гняв. Неукротима омраза. Неукротима ярост.