неуловѝм, -а, -о, прил. 1. Който мъчно може да бъде уловен. Ловната дружина търсеше под дърво и шумка неуловимите партизани. А. Каралийчев. Старият, неуловим сом спокойно си почиваше вече в своя подмол, като че ли нищичко не беше му се случило. Д. Калфов. 2. Прен. Недоловим, неясен. Сортирането на листата, разпознаването на неуловимите за обикновения наблюдател белези, по които се различаваха един от друг, изискваше напрежение. Дим. Димов. Необясним и неуловим страх вълнуваше техните сърца. Влайков. || Неизразим. Имаше нещо особено и неуловимо у тоя момък. Йовков. Някакъв любовен дъх, някаква радост небесна и неуловима вееше от всъде. Вазов.
|