неумолѝм, -а, -о, прил. 1. Който не може да бъде склонен с молби; непреклонен, твърд. Хаджи Павел е неумолим..., той иска веднага да му се изплати целият боря. Влайков. || Който не може да бъде умилостивен; безмилостен, жесток. Съдиите, които отначало му изглеждаха на обикновени хора..., след прочитането на присъдата изведнъж се преобразиха на сурови, жестоки, неумолими същества, безсърдечни и глухи за молби и жалби. Г. Караславов. Призракът на смъртта отново се изправи неумолим и страшен. Йовков. 2. Прен. Който не може да бъде променен, отменен. Те не можеха да разберат, че това бе неумолимото развитие на живота, че последният се състоеше от взаимно обусловени събития. Дим. Димов. Неумолими закони на природата.
|