неумòрен, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който не познава умора, не се уморява; много издръжлив. Неуморни бяха ръцете ѝ, около нея всичко беше в ред и чисто. Дим. Талев. Неуморен в труд упорен, / тук обажда се орач. Яворов. 2. Усилен, упорит, напрегнат. Неуморен труд. Неуморни грижи.
|