|
неурèден, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Диал. 1. Който не поддържа ред; разхвърлен, разпилян. Свекърва ѝ ‒ Панчова майка ‒ беше неуредна, разсипница и завистлива жена. Влайков. 2. В който няма ред. Неуредна къща.
неуредèн, -а. -о, прил. Който не е в ред, който не е уреден. Може би да се губят писмата му: селската поща е така неуредена и несигурна. Елин Пелин. Неуредено положение.
|