неустановèн, -а, -о, прил. Който не е установен, не е постоянен. Езикът му беше пъстра смесица от думи на местните говори и на непрестанно променящия се неустановен още език, на който се пишеха българските вестници и книги. Дим. Талев. Неустановен характер.
|