неутолѝм, -а, -о, прил. Книж. Който не може да се утоли, да са насити: много силен. Неутолима жажда гори устата му ‒ капка, поне капчица вода да има! Йовков. Бяха тия първи пролетни дни с ведро и синьо небе,... които възбуждат, опияняват и пораждат неутолима любов към живота. Йовков. Неутолими пориви.
|