неуязвѝм, -а, -о, прил. 1. Който не може да бъде уязвен, засегнат. В тези тъмни, остри и хладни очи имаше някаква студена гордост, някаква неуязвима надменност. Дим. Димов. 2. Недостъпен за нападение, за нападки. Неуязвима позиция. Неуязвимо положение.
|