нехàен, -àйна, -àйно, мн. -àйни, прил. 1. Който нехае, не обръща внимание на нищо; немарлив, небрежен, невнимателен. Той бил нехаен стопанин, обичал повече приятелските срещи, гуляите и по цели нощи се губел на лов за риба по Марица. Г. Караславов. 2. Който съдържа или изразява нехайство, небрежност; безгрижен. По неговото мъничко лице всякога играеше една чиста нехайна усмивка. Елин Пелин. Нехайно държане. Нехаен поглед.
|