нехàя, -àеш, мин. св. -àях, несв., непрех. 1. Не обръщам внимание, не искам да знам, не ме е грижа. Викна лудо от далеко: / „Чакай, момне, по-полека, / заедно да идем двама.“ / ... / Мома бърза и нехае. П. П. Славейков. Дъщеря ѝ... живееше на гората. Тя ги навестяваше от време на време, но все се занимаваше с бебето си и като че ли нехаеше много-много за брата си. Г. Караславов. 2. Диал. Прекарвам времето си в безгрижие, живея спокойно, добре съм. Дал ти бог добро, свате! ‒ отговорил хаджи Генчо. ‒ Живо ли сте? Здраво ли сте? Нехаете ли? Каравелов.
|