нечестѝв, -а, -о, прил. 1. У вярващите ‒ който осквернява религията; безбожен, невярващ. Нека бъде тежка десницата ти за нечестивите разколници, защото те посрамиха името Христово. Вазов. Нечестиви агарянци. || Грешен, порочен, неблагочестив. Тя обуздаваше поривите на тялото си със строга, дори мрачна студенина, боеше се от тяхната нечестива, дяволска сила. Дим. Талев. Убоя се Ценовата / душа нечестива. Вазов. 2. Безчестен, непочтен. Като подуши нечестивите сделки на господаря си..., Нончо до такава степен се възмути, че захвърли в коша кочаните с квитанциите и избяга чак в Силистра. А. Гуляшки. Нечестиви дела. 3. Като същ. нечестивият (остар.) ‒ враг на човечеството; дявол, сатана. Някакво изкушение сякаш ми беше изпратено от нечестивия. Влайков.
|