|
нечèтен1, -а, -о, прил. 1. Който не е прочетен. Нечетено писмо. 2. Остар. Който не е преброен. Вълкът и нечетено яде. Послов. Нечетени пари.
нечèтен2, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Остар. Многоброен, безчетен, безброен. Нечетно богатство. 2. За число ‒ който не се дели на две без остатък. Нечетни номера.
|