нечѝст, -а, о, прил. 1. Който не е чист; изцапан, мръсен, замърсен. Единият от тях беше зле ранен е крака и през нечистите превръзки кръвта капеше на едри алени петна. Смирненски. Жените, разскубани, кирливи, боси, с нечисти крака, се завираха по къщите като кукумявки. Елин Пелин. Нечисто бельо. Нечисти дрехи. Нечист въздух. 2. Който съдържа примес; нееднороден. Нечисто злато. Нечиста порода. 3. Прен. Нечестен, непочтен. Мълвата говореше, че те и тримата били замесени в нечистата история около самоубийството на Похромовата писарка. Г. Райчев. Нечисти сделки. □ Нечиста сила (нар.) ‒ в религиозните поверия: зъл дух. Слушал много приказки за вампири, таласъми, за „живи и здрави“ и за разни нечисти духове. Влайков. Нечиста съвест ‒ съвест, която е гузна, смутена, вследствие на някое лошо деяние; гузна съвест.
|