нечистотѝя ж. 1. Само ед. Пълно отсъствие на чистота; мръсотия. В ъгъла на малкото дворче, потънало в нечистотия и смет, растеше смокиново дърво. Дим. Димов. 2. Нещо много мръсно. Не се интересуваше (градският доктор) в канала ли се стичат нечистотиите или в ръждясала тенекия. Чудомир.
|