нечỳван, -а, -о, прил. 1. Който не е чуван до сега. Когато излезем от залива, там на открито, / ... / тогава, лодкарю, аз ще запея песен, / нечувана песен ‒ за моята малка родина. Багряна. 2. Прен. Небивал, необикновен, чуден, странен. И все пò се мръщи студената нощ, / и все по-горещо дружината пее / и буря приглася с нечувана мощ. Яворов.
|