нечỳт, -а, -о, прил. 1. Който не е чут. С нечути стъпки в тъмен край отмина / денят, донесъл зной и знойна жад. Дебелянов. || В който никой не се е вслушал, не му е обърнал внимание. Невесто, добре е Елка да остане в къщи... Думите на стария останаха нечути. Елин Пелин. 2. Такъв, какъвто никой не е слушал, който не се е слушал от никого; неизвестен, непознат. Видях аз морето зелено и тъмно, / и белия кораб на път /..., / невиждани хора, нечути езици, / обветрени, млади лица. Багряна. В работилници, фабрики димни, / дето мъка душата терзай, / чужденец е цветущият май / и нечути са звънките химни. Смирненски. || За който никой не е слушал, за който никой не е знаел; незнаен, непознат. И много години в усои нечути / клепалото биел калугерът стар. Вазов. От всички континенти / и посоки на земята ‒ / от кътчета на глобуса / нечути, непознати, / дойдоха тук пратеници на мира / по въздуха, / по суша / и море. Багряна. 3. Прен. Необикновен, необикновено голям; небивал, нечуван. Захванало се отвратително, зверско, нечуто в историята клане. Вазов. Дете невръстно ощ, на майчини си скути, / аз слушах приказки и песни за нечути / борби и теглила и тъмни съдбини / на моя роден край. П. П. Славейков.
|