нещàстен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който е изпаднал или се намира в нещастие; злощастен, злочест. Нещастното момиче не можа да издържи по-дълго време тия съкрушаващи вълнения, които го сломиха завинаги. Вазов. Каруците пееха по пътищата и сякаш разказваха как един човек може да бъде и много богат, но и много нещастен. Йовков. Нещастният хищник бе забравил къде се намира: все още се надяваше, че ще се измъкне от клопката, в която бе попаднал. Орлин Василев. || Който изразява тежко душевно или физическо състояние; жалък. Червендалестото му топчесто лице се свива конвулсивно, добродушната усмивка изчезва от устните му, той има смазан и нещастен вид. Л. Стоянов. 2. Който е изпълнен с нещастия, беди, бедствия. Тоя човек показа чудна преданост към нас в тия нещастни времена. Величков. Нещастен живот. || Който носи, причинява нещастия, беди. Те мислеха, че Еньо се е разболял от скръб по брата си, и се мъчеха да го утешат, като му описваха как е станала нещастната случка. Елин Пелин. Нещастна съдба. 3. Членувано и понякога в приложение към личните и показателни местоимения при окайване ‒ горкият, бедният, злочестият. Нещастният бай Митьо, от залисия, забравил да обгербва обявлението. Чудомир. Къщата още не бе засегната от огъня, но околните къща пламтяха... ‒ Ах! Тя, нещастната, ще е там! Вазов. □ Нещастен случай ‒ катастрофа, злополука, съпроводена обикн. с човешки жертви. Нещастна любов ‒ любов с лош край.
|