нещàстник, мн. -ци, м. 1. Нещастен човек. В този изящен парк… ние видяхме натъркаляни по тревата... стотини голи и гладни нещастници, останали без работа. Ал. Константинов. Ужасът беше сковал устата на нещастника. Вазов. 2. Жалък човек. Огнянов се повдигна а извика: ‒ Лъжете, нещастници, аз съм тук. Вазов.
|