нèщо, мн. неща, ср. неопр. местоим. ‒ същ. 1. Някакъв отделен предмет, явление и др. под., които са неопределени или не съвсем ясни. Нещо твърдо и тежко падна като камък в краката му. Дим. Димов. Срещу големите празници ни ушиваха по нещо ново. Йовков. Марга заговори за дребни неща, за времето, за берекета. Йовков. Година се мина и много неща се случиха. Йовков. Току що Марийка направи десетина крачки, нещо я накара да се обърне назад. Вазов. Ставаше нещо с този човек, нещо го ядеше и го сушеше отвътре. Г. Караславов. 2. Само мн. Стесн. Най-необходими предмети, с които работи, борави човек; вещи. След малко се появиха Радоил и Славка, последвани от нови още няколко души разбойници, които носеха вързопи със Славкини неща. Вазов. Той повлече Бръчкова из улиците бежешком към един нечист пазар, дето евреите купуваха и продаваха износени неща. Вазов. 3. Обикн. в съчет. и нещо и без нещо при означаване на мярка ‒ малко повече, по-малко; малко. Година и нещо след затварянето на механата тато продължаваше да тъче килими. Влайков. Тейко ти го е казал само на мене..., пък аз никому, никому не съм продумала... Беше преди месец, месец и нещо, тъкмо жетвата започваше. Г. Караславов. 4. Разг. Като същ. Човек, който е ценен, който има някакво значение, значителна, забележителна личност. Обичам те повече от роден брат, а и ти, личи си, имаш ме за нещо, щом ме назова свой побратим. Ст. Загорчинов. Ако баща ми не беше... смазан от каиша на фабричната трансмисия, аз щях да стана нещо. Ив. Хаджимарчев. Смята се, че е нещо. 5. Разг. Като прил. При съществително ‒ в значение на някакъв. Ваша милост да не са ви нещо роднина удавените. Вазов. Нещо беда ли сполети тая или оная комшийка,... към стрина Венковица все ще се обърнат. Влайков. 6. Като нареч. Разг. а) При думи, които означават мярка за количество или разстояние ‒ изразява приблизителност; приблизително, около. Крея Гергана на крака / нещо ми до три месеца. П. Р. Славейков. Нещо подир час и половина от запирането ми, дядо Кольо дойде да ме попита вечерял ли съм. П. Р. Славейков. А като колко има в шишето, Тодор е...? ‒ Нещо кило и половина може да има. Елин Пелин. Той отстоеше вече от нас нещо на два километра. Вазов. || В съчет. с нареч. малко ‒ при посочване на някакво качество означава приблизителност; почти, горе-долу, до известна степен. А! еснафи сме, значи?... ‒ Малко нещо. Вазов. Малко нещо не съм добре. Малко нещо глух. б) Посочва някаква неопределеност, неизясненост в състояние или действие; някак, някак си. Нещо ѝ е мъчно / и радостно ‒ и иска ѝ се нему / да повери. П. П. Славейков. Тя, не беше весела. Беше нещо неспокойна. Елин Пелин. Воденицата се повреждаше нещо и той с часове работеше, за да я поправи. Йовков. Вижда се, че не върви работата ‒ нещо куца. Л. Стоянов. □ В реда на нещата ‒ редно е, обикновено явление е. От нищо нещо ‒ за някаква незначителна работа, която е станала голяма, значителна.
|