нея̀сен, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Който не се вижда ясно, добре, чиито очертания или форми не личат добре; неопределен. На юг се тъмнееха Родопите, мрачни, начумерени, с неясни очертания. Вазов. Събуди я силна картечна стрелба... И в тъмнината тя видя как някакви неясни фигури се мяркаха като силуети. Ив. Мартинов. Лека дрезгавина започна да се появява по гребена на Балкана и един заснежен връх постепенно се показа като бяло, още неясно петно. Ем. Станев. 2. Който не може да се разбере, да се възприеме ясно; неразбран. Вашите въпроси, неясни и отвлечени, биха затруднили и ученици от петий клас. Вазов. Неясно бръмчене от тихи, но напрегнати разговори изпълваше залите. Дим. Димов. Изведнъж от там се зачу някакъв неясен шум: някой като че се закашля. Йовков. || Смътен, неопределен. Някакъв неясен страх го плашеше пред тая неизвестност, в която нагазваше. Влайков. Радостта ѝ се смесваше с неясни тревоги. Стаматов.
|