Речник

ня̀какъв, -ква, -кво, мн. -кви, неопр. местоим. 1. Неопределено какъв; какъв да е. Майката пак неволно се ослуша в някакъв шум на пътя. Вазов. Той си засвирка с уста някакъв марш. Йовков. Най-после, когато мъката му станеше непоносима, измисляше си някаква работа и тръгваше да си ходи. Елин Пелин. Той видя, че ще вали, и тръгна бързо нататък, за да намери някакъв подслон от бурята. Вазов. 2. С числително подчертава пренебрежително отношение към броя, означен от числителното. Беше я виждал, когато тя... току се появеше всичко на всичко на някакви петдесет-шейсет крачки. Йовков. 3. В съчет. с частицата си добива по-силна степен на неопределеност или на пренебрежителна отсянка. Какво ми трябва мене дъщерята на някакъв си чифликчия, при туй и годена? Йовков. Той бе почнал да линее от някаква си невярна болест. Елин Пелин.