Речник

ням, -а, -о, мн. нèми, прил. 1. Който е лишен от способността да говори. Всички болни, като се помазват от мирото, изцерявали се: кои били неми, продумали. Влайков. || Който е изгубил за известно време способността да говори; безмълвен. Застанах неподвижен, ням, развълнуван. Вазов. И глух, и ням, и сляп || бях до зори. П. П. Славейков. 2, Който не е придружен, изразен с думи; безмълвен. Цонка охкаше, въздишаше, чупеше си пръстите в нямо отчаяние. Вазов. Никола, Димитър и Илия го посрещат мълчаливо само с очи, но в тия неми погледи има много умиление и любов. Йовков. || Който не е придружен с викове, с шум. Тая няма борба във файтона привлече вниманието на целия друм... Вазов. 3. Прен. Съвсем тих, безшумен. Берберниците, кафенетата... бяха затворени, заключени, неми. Вазов. Улиците стояха безлюдни, неми, като че ли по тях беше преминала чума. Кр. Велков. 4. Като същ. немият м., нямата ж., нямото ср., мн. немите ‒ ням човек.