Речник

ня̀мам, -аш, несв., прех. 1. Не притежавам, не разполагам с нещо. Противоп. имам. Хайде, давай парите още сега. ‒ Сто лева! Че отде ще ги зема... Сто лева! Сиромах човек съм, нямам. Йовков. Баща ѝ беше беден и освен воденицата, която държеше под наем, нямаше нищо друго. Елин Пелин. Език кости няма, но кости троши. Погов. || Не съществува някой ‒ за лице в близки роднински или др. отношения към мене. Ненко си беше самичък. Нямаше си ни баща, ни майка. Влайков. Нямам тато, нито мама ‒ / тато да ругае, / мама да ридае. Яворов. Приятел нямам / да му разкрия що в душа тая. Ботев. || За някой, който е в известно отношение към лицето, което говори ‒ не се намира някъде. Нямам близки в София. || Отсъства, не се намира нещо, което може да бъде на разположение на лицето, което говори. Тук нямаме хубава вода за пиене. || Не разполагам с известни възможности. Тя живееше именно в този хотел. Там мъжете нямаха достъп. Г. Белев. Нямам време. 2. При приблизително определяне на количество (за възраст, размери, време и др.) ‒ намирам се под определен предел. Двадесет години нямаше още, а бе успяла на много момци да под метне думи и погледи, от които човек дълго време не може да дойде на себе си. Елин Пелин. 3. В съчет. с някои съществителни означава: а) Не съм зает с нещо. В празник, или когато нямаше работа, дядо Йордан прекарваше повече от времето си в затворената кръчма. Елин Пелин. Нямам уроци. Нямам заседание. б) Не върша действието или не се намирам в състоянието, което се изразява от съществителното: нямам вид ‒ не изглеждам; нямам вяра в нещо ‒ не вярвам в нещо; нямам грешка ‒ не греша; нямам грижа ‒ не съм загрижен; нямам интерес към нещо ‒ не проявявам интерес към нещо, не се интересувам от нещо; нямам нужда ‒ не се нуждая; нямам намерение ‒ не възнамерявам; нямам представа ‒ не съм запознат с нещо; нямам страх ‒ не се страхувам. в) Отсъствие на качество, което се съдържа в съществителното: нямам вина ‒ не съм виновен; нямам кураж (смелост) ‒ не съм куражлия, смел; нямам сили ‒ не съм силен; нямам търпение ‒ не съм търпелив. 4. Свързан със съюза да и друг глагол означава, че действието, изразено от следващия глагол, няма да се извърши или не се е извършило. Нищо нямам да казвам, аз чакам вие какво ще кажете, ‒ отвърна студентът хладнокръвно. Вазов. А той беше учен, философ велик / и не се срамеше от своя език, / и кога нямаше кого да надвива, / той пишеше книги, за ди си почива. Вазов. □ Да ги нямаме такива (разг.) ‒ да не се повтаря това. Нямам за цел ‒ не съм си поставил за цел. Нямам мира ‒ не съм спокоен. Нямам нищо (нещо) общо с някого ‒ нямам никакви връзки, допирни точки с някого. Нямам нищо против ‒ съгласен съм. Нямам под ръка нещо ‒ не разполагам с нещо. Нямам право на нещо, да върша нещо ‒ не разполагам с възможността да използвам нещо или да правя, да върша нещо. Нямам предвид ‒ не вземам в съображение (нещо). Нямам пръст в нещо (разг.) ‒ не участвам, не съм замесен в нещо. Нямам сметка ‒ не ми е изгодно. Нямам хабер от нещо (диал.) ‒ нямам понятие, представа за нещо.