Речник

о 1. Звукът ο. 2. Писмен белег на звука о, петнадесетата буква от българската азбука.

о междум. 1. Книж. В риторически обръщения при съществителни или местоимения. Ако ли, мале, майно ле, / жив и здрав стигна до село, / ... / о, тогаз, майко юнашка! / О либе мило, хубаво! / Берете цветя в градина, /... да кичим глави и пушки! Ботев. О, ела ти при мене тогава, / и тогава ме чак разбуди. Дебелянов. || В риторически възклицания при израз на силни чувства. О, тя ще дойде с радост да сподели съдбата ми. Вазов. Градовете, селата ехтят, / о, сподавено, гневно роптание, / във което неспирно растат / и се сплитат плачът и заканите! Хр. Радевски. Защото ти владееш моето сърце..., то е твое..., но животът ми, о, той принадлежи на България. Вазов. 2. За израз на: а) Радост, възхищение, силно желание, надежда, понякога удължено о-о-о. Полето! Просторът! Витоша! О, колко е хубава тая картина. Вазов. О, колко хубава е пролетта! / цветя цъфтят и пее славей. П. Р. Славейков. Може би всичко това не е истина.... О, да би било така, Еньо ще се откаже от всичката своя земя, ще я даде на брата си. Елин Пелин. б) Скръб, отчаяние съжаление, съчувствие. Как бяха скръбни мойте детски дни! / О, колко много сълзи спотаени. Дебелянов. О! Тая горестна забрава / на чувството, че си самин. Лилиев. О жалка участ, да умираш като червей от безсмислена, мръсна, подла смърт. Л. Стоянов. О, бедният ‒ изговори съчувствено моят събеседник и отиде да сподели чувствата си за бай Ганя с другите домашни и приятели. Ал. Константинов. О, кешки да не бях го виждала никогаж! В. Друмев. б) Тревога, уплаха, ужас. И в миг моят клиент се събужда и гледа... О, ужас! Животът на моя клиент виси на косъм. Елин Пелин. Той скочи, хвърли се в лозето и изтича до хралупестата круша. Ръката му бързо се шибна в дупката... Ο! Парите не бяха там!... Някой ги е взел, взел, взел. Д. Немиров. Изгрява слънцето... О, кърваво око на кървав небосвод! К. Христов. г) Болка, страдание. Ооо!‒ извика той болезнено и глухо. ‒ О, господин подпоручик! Йовков. д) Възмущение, негодувание. Той почна да разправя нещо смешно и неважно..., а тя отведнъж го пресече и му извика: ‒ О, пак лъжеш! Елин Пелин. е) Заповед, молба, закана, клетва. О налейте, ще да пия! / На душа ми да олекне, / чувства трезви да убия, / ръка мъжка да омекне! Ботев. О, моля, не се безпокойте..., друг път ще дойда за по-дълго. Ст. Костов. О, не говори така! Твоята мъничка кадънка знае, че ти си глупав и ти прощава. Елин Пелин. И само отминва на Лазара гроба / и Лазара люто проклина: / „О, бог да даде нестопен да останеш! Дух бродник духът ти да стане“. П. П. Славейков. 4. Като частица ‒ за усилване на отрицание или потвърждение. Знаете добре, аз не стоя далече от работите на нашата партия. ‒ О, разбира се. Ст. Костов. Това е може би минута, / а, не минута, / то е миг. Вапцаров. Значи и вий обичате природата? ‒ О, да! Ние всички в къщи обичаме природата. Ст. Костов.

о предл. 1. За означаване на място, където нещо се удря, блъска; в. Реката беше пришла доста голяма и яростно блъскаше пенливите си мътни талази о огромните валчестогладки камъни. Вазов. Два меча се удариха един о друг, и двата се счупиха чак до дръжката в яките ръце. Ст. Загорчинов. Копита чаткат и о камъните светват. К. Христов. Спънах се о един камък. || За означаване на място, до което нещо се допира, трие, глади и под.; до, в. Сърцето ми се разтупа, когато седнах върху топлата земя до стареца и опрях гръб о дънера на една върба. Ем. Станев, До него се приближи котката и галено се тръкна о дрехите му. Елин Пелин. Костадиница се приближи, като бършеше смутено ръце о престилката си. Дим. Талев. || За означаване на мястото, към което нещо плътно се прикрепва. притиска; към. Овцете като че не виждаха вратата на саята, а се притискаха о стените и плетищата. Йовков. Изведнъж тя се хвърли на шията му, притисна се о гърдите му. Влайков. Стопанинът и цялата му челяд сега бяха Напрегнали всички сили да приберат класовете. Ризите им залепнали о гърба, кръстът им ще се откъсне. П. Ю. Тодоров. 2. Диал. За означаване на мястото, където се хваща, връзва, скачва едно нещо за друго; за. Той не мислеше за това и продължаваше да напредва, като се хващаше о дърветата и все по-тежко дишаше. Ем. Станев. Те изпищяха, уловиха се една о друга, избягаха и се прислониха до един плет. Йовков. 3. Диал. За означаване на колко пласта, ката нещо е прегънато, сгънато: на. Сгъна покривката о четири.