обàждам, -аш, несв.; обàдя, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. 1. Съобщавам, казвам някому нещо, което не знае. По държането на бащата разбрах, че той знаеше всичко, но не беше още обадил на майката за нещастието. Л. Стоянов. Ще се годя за Еньо... Ама моля ти се, Станке, да си мълчиш, само на тебе обаждам. Елин Пелин. Иди пак във Василевата кръчма и каквото видиш, ела пак та обади. Вазов. Горице ле люлекова, / наведи се, прекърши се, / стори мене път да мина, / да си ида в Цариграда, / да обадя на момците, / че са моми поскъпнали. Нар. пес. || Известявам, разгласявам, оповестявам. Но ето че дотича из отдалеченото краище босоного хлапе и уплашено обади, че Пенка примряла от жега. Елин Пелин. Дотърча Кина и обади, че се завърнали и други селяни. Вазов. След като беше обадил новината на своето село, трябваше да я обади и на съседните села. Йовков. 2. Давам сигнал, предупреждавам, че нещо става. Пътниците обаждаха с гърмежи, че си идат. Йовков. С тия огньове дервенджии и харбалии обаждаха на селата да бягат, че кърджалиите идат. Йовков. 3. Съобщавам, долагам за извършена нередност, престъпление; издавам, предавам. След малко кондукторът повторно го покани да мине при войниците. Той не се подчини. Дигна се врява. Обадиха на пътуващите офицери. К. Петканов. Отиваше да обади за кражбата. Йовков. Тука диря един злодеец; понеже не го обаждате, моля ви всички елате в полицейския участък. Вазов. Злодейството беше извършено тайно и хитро. Затова той си каза: „Никой не видя, не чу; само един ще сети и може да обади, но гробът не говори“. Вазов.
|