обàждам се, -аш се, несв.; обàдя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. 1. Отговарям на запитване, чукане, тропане и под. Кой е? ‒ Аз съм, тетко Кирилице,... гост ти дойдох нечакан ‒ обади се един странен глас. Елин Пелин. Човек може да е от камък, помислих си, може да е от желязо, но чуй ли гласа на майка си, не може да не се обади. Йовков. Той повика, чука, вика още по-високо ‒ никой не се обади. Йовков. 2. Казвам, произнасям, изричам нещо. Един тих глас се обади: ‒ Отворете! Вазов. От ливадите край нея се обади ясен мъжки глас и потъна в тишината. Елин Пелин. Руна се обади след нея: ‒ Мамо, аз не съм уморена, ще жъна заедно с тебе. К. Петканов. || Разг. Припомням, казвам някому кой съм. Та и той нямаше да ме познае, ако да не му се бях обадил. Вазов. 3. За животно, птица, звънец и под. ‒ издавам звук, глас. Обади се куче, проточи лай и зави. К. Петканов. Все още се обаждаха щурчета ‒ несигурно, изморено, сякаш се молеха на нощта да не си отива. Ем. Станев. Ехото из гората живо му се обади. Елин Пелин. Зад рида се обадиха хлопатари на стада татък откъм село. П. Ю. Тодоров. 4. Съобщавам, предупреждавам, че отивам някъде или че предприемам нещо. И без да се обади на жена си, той пак излезе да види какво става сред село. Ст. Ц. Даскалов. Как тъй тръгва, без да се обади. Вазов. 5. За хроническа болка, глад и под. ‒ проявявам са отново от време на време. Чудно е, че кракът ми не се обажда; там, под звездите на Голак, раната като че ли претръпна. Л. Стоянов. Имам стар плеврит, който всяка пролет се обажда. Вежинов. Гладът се успокои и престана да се обажда в стомаха му. Ем. Станев. 5. Държа писмена връзка с някого. Ала после той не се обади и не отговори нито на едно нейно писмо. Елин Пелин. Павел се намираше в Аржентина и от време на време се обаждаше с писма, които адресираше до майка си. Дим. Димов. 6. Телефонирам някому. Снощи ми се обади по телефона.
|