обàйвам, -аш, несв.; обàя, -àеш, мин. св. -àях, св., прех. 1. Будя възторг, възхищение, завладявам някого с чара, красотата си; омайвам, пленявам, омагьосвам, очаровам. Величков обайваше винаги с възторжената си пламенна реч. Вазов. Живописните клонове на Средна гора все по-близо се вдават насам, за да стеснят долината, като обайват погледа с неизразимо приятните линии на своите очертания. Вазов. 2. Подчинявам някого напълно, изцяло на себе си, омагьосвам го. Тя намери в простодушния Митка този мъж и успя така да го обае и привърже към себе си, щото сега Митко... не можеше да се реши да иска развод. Вазов. обайвам се, обая се страд.
|