обàче съюз. Книж. 1. За противопоставяне, като съюзът стои при тази част на противопоставяното изречение, която трябва да бъде подчертана, изтъкната; а, ала, впрочем. В турско време тоя път е бил доста оживен. Сега обаче твърде са слаби съобщенията от тука с тоя македонски край. Вазов. Изглеждаше, че нищо ново от вън няма вече да дойде да изтръгне душата му от това бавно и тихо умиране. Това се случи обаче. Вазов. Непредвидена причина ме задържа днес... Запазвам си обаче правото да си пия чая у вас в четвъртък. Вазов. 2. При противопоставяне на две части на едно изречение или на две изречения, които са противоречиви или се ограничават едно друго; но. Опърничав е, обаче... има право. Йовков. Винаги ще се намерят хора да си послужат с лъжа, с измама..., обаче народът трябва да победи с истина, с добро. Йовков. 3. За присъединяване на обстоятелствени части на изречение или обстоятелствени изречения, които се противопоставят на очакваното или предполаганото; но. Кирияк Стефчов размени няколко поздравления с глава, без обаче да се здрависа със Соколова. Вазов. От тогава бяха ги задържали в затвор, без обаче да ги съдят. Величков. Това можем да постигнем, обаче като вложим големи усилия. Каза му нещо, обаче много тихо и той не го чу.
|