обая̀ние, мн. -я, ср. Въздействие, което буди възхищение, пленява, завладява; очарование. Каква чудесна и неописуема панорама се разкрива пред тебе от тука! Какво обаяние за очите, каква услада за душата! Вазов. Той говореше въодушевено, увлечен от своите красиви думи, обаянието на които сякаш сам чувстваше. Влайков. А Витоша, хубава, побеляла, величествена, вдига в небето лъскавината на ледовития си гръб... И колкото я гледаш повече, феерията расте, обаянието прехласва очите и захващаш да виждаш голямата планина призрачна. Вазов.
|