обая̀телен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който обайва; очарователен. Гледката ставаше по-обаятелна. Вазов. Ех, та каква работа е това! ‒ отвърна тя с онова бързо самообладание, което така лесно постигат младите красиви жени и което правеше Станка особено обаятелна. Г. Караславов.
|